Договор за безвъзмездна финансова помощ по проект „Подпомагане регионалното инвестиционно планиране на отрасъл ВиК” подписаха днес министрите на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и на околната среда и водите Ивелина Василева в присъствието на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев.

Изпълнението на първия проект, финансиран от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“, цели превръщането на отрасъла в устойчив и ефективен, отговарящ на европейските екологични стандарти и финансово жизнеспособен. Бюджетът му е близо 60 млн. лв., а срокът за изпълнение на предвидените дейности е 46 месеца. През това време той трябва да надгради постигнатото при изпълнението на проект „Подкрепа на реформата в отрасъл ВиК”, който беше реализиран със средства от Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“.

В рамките на проект „Подпомагане регионалното инвестиционно планиране на отрасъл ВиК” ще се изпълняват проектите за изготвяне на регионалните прединвестиционни проучвания (РПИП) за 14 обособени територии, обслужвани от консолидирани ВиК оператори, обясни министър Павлова по време на церемонията. Той ще включва още услуги за осигуряване техническото качество на РПИП, допълнителни мерки за агломерациите в обособената територия на Смолян, изготвяне на оценка на публичните активи и други съпътстващи дейности.

Министър Павлова напомни, че процедурата за провеждане на обществена поръчка за избор на изпълнители за изготвяне на 14 РПИП стартира в края на септември 2015 г. Тя отбеляза, че това стана възможно и благодарение на подписано на 03.06.2015 г. предварително Споразумение между МРРБ и МОСВ. Процедурата вече приключи, има решение за избор на изпълнители и предстои подписване на договори с тях, съобщи Павлова. РПИП трябва да са готови в края на 2017 г. Така реално строителство след провеждане на съответните процедури за избор на изпълнители ще може да започне през 2018 г., информира министърът.

„ВиК секторът се нуждае от много инвестиции, но за да бъдат те ефективни и целесъобразни трябва да има добро управление на инфраструктурата, а тя е гаранция за гражданите да получават по-качествена услуга, което е главна цел на проекта“, отбеляза тя.

Министър Павлова подчерта, че водната реформа включва три основни стълба – окрупняване на водната инфраструктура във всички 28 области на страната, превръщането й в публична собственост и управление от един воден оператор във всяка област на базата на генерален мастър план. Трите изисквания са покрити, като е приета и Стратегия за развитие на отрасъла, изготвени са и договори за управление на активите и генерални планове. За пълното завършване на реформата обаче е нужно да заработят на практика всички ВиК асоциации в 28-те области на страната. До момента в 16 области има консолидирани дружества и избран оператор, с които предстои сключване на договор. В четири области договорите вече са подписани. От останалите 12 областни центъра в 8 е заявена готовност за консолидиране и съответно сключване на договор. По думите на министър Павлова в 242 общини в рамките на 24 области са преминали процеса на консолидация и реформа, и отговарят на изискванията. Изработвайки за всяка от тези области регионално прединвестиционно проучване, което ще се финансира по проекта, ще се изготвят апликационни форми и операторите ще могат да кандидатстват с проекти за подобряване на водоснабдяването.

Министър Лиляна Павлова обърна внимание, че в четири области Благоевград, Ловеч, Пазарджик и Кюстендил процесът по консолидация не е приключил. Това са единствените области, които нямат консолидация на всички общини и съответно няма да могат да кандидатстват за европейско финансиране по ОП „Околна среда 2014-2020 г.“, докато не извървят пътя за консолидация до единен оператор. Тези, които не са част от реформата във ВиК, няма да получават средства за инвестиции на водната инфраструктура", допълни министър Павлова. Тя даде пример с област Пазарджик, където има 9 общински ВиК дружества, които оперират и не искат да се консолидират, а да работят самостоятелно. Това не е ефективно, защото се губи възможност за европейско финансиране и подкрепа от държавния бюджет“, отбеляза министърът. По думите й обединението е условие от ЕС и правителството. Тези, които не са част от реформата и консолидацията няма да може да получават подкрепа. Продължаваме преговорите и усилията, за да може да постигнем съгласие в тези общини, увери тя.

"Новото в този програмен период е, че бенефициенти няма да бъдат общините по ОП „Околна среда”, а операторите, които ще носят отговорност за реализация на проектите", поясни министър Павлова. Тя допълни, че ако реформата и проектите завършат 2018 г. това ще е огромен успех.

В процес на оценка е второ проектно предложение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по ОПОС 2014-2020 г. „Подпомагане на ефективността, управлението и институционалния капацитет в отрасъл ВиК“, с което ще се подпомогнат дейностите за постигане на устойчивост на реформата в отрасъла, каза в заключение Лиляна Павлова.