Европейската комисия (ЕК) публикува на сайта си бележките към Стратегическия план на България за прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2023-а година. 

Документът е достъпен тук.

Заедно с това е публикуван и отговорът на България по повод коментарите. 

Четете ги тук.

Преди две седмици министърът на земеделието (вече в оставка) Иван Иванов, чийто подпис стои под нашия отговор, обясни пред журналисти - може би насърчен от публичния натиск да не се пази в тайна какво пише в документа от ЕК, че Брюксел има забележки по части от нашия план, като основни те са свързани с екологията, дигитализацията и липсата на фокусирана и градивна политика за развитие на селските райони. 

Ясно беше, че редактираният от няколко министри план нямаше да бъде добре сглобен и то в 12 без 5 от Иванов и екипа му. 

“Независимо от това, въпреки че в SWOT анализа се признава наличието на междурегионални и вътрешнорегионални различия в селските райони, по всичко личи, че регионалните различия не се разглеждат в плана.”, се казва в един от коментарите. 

Комисията посочва още, че следва да бъдат подобрени съгласуваността и последователността на плана и неговата стратегическа насоченост, така че най-неотложните потребности да бъдат посрещнати по подходящ начин и с достатъчен бюджет, независимо дали в рамките на ОСП или извън нея.

От своя страна Иванов посочва, че България ще разгледа възможността за включване на допълнителна информация, с която да се поясни последователността на плана и неговата стратегическа насоченост.

ЕК пише: "По отношение на по-справедливото разпределение на директните плащания България се приканва да предостави количествен анализ, показващ комбинираното въздействие на всички предложени инструменти за подпомагане на доходите върху нивото на доходите на земеделските стопанства. Това ще позволи на службите на Комисията да извършат цялостна преценка дали нуждата от по-справедливо разпределение и подобро насочване на директните плащания е задоволена в достатъчна степен. България се приканва също така да предостави допълнителна информация относно предложената схема за допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост, и по-специално относно максималния праг за допустимост от 600 хектара."

Следва отговорът на България:

"Като първоначален отговор на наблюдението относно преразпределителното подпомагане на доходите за устойчивост ще предоставим допълнителна по-подробна обосновка за избрания модел, , по-специално относно максималния праг за допустимост от 600 хектара."

В документа има любопитни откъси като:  "По отношение на по-справедливото разпределение на директните плащания България се приканва да предостави количествен анализ, показващ комбинираното въздействие на всички предложени инструменти за подпомагане на доходите върху нивото на доходите на земеделските стопанства."

А също така се “изразява съжаление, че в плана не са включени национални стойности за нито една от другите цели на стратегията „От фермата до трапезата“ и на Стратегията за биологичното разнообразие.”  А това са основни цели на ЕК и неглижирането им очевидно е направило впечатление. 

На повечето забележки, както сами можете да видите тук, от българското аграрно министерство отговарят в типичен администраторски стил, характерен и за евробюрократите. 

Едно от най-често срещаните изречения е: “България ще представи допълнителна информация”.

Питаме се кога. Особено след като министър Иванов обясни, че най-съществените корекции следва да се направят в SWOT анализа, а знаем колко сме силни в България на това да нямаме анализ. 

Въпросът сега е, в контекста на политическата ситуация в България, кой ще довърши работата по плана и как? 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg