Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам

Що е то малък, среден и голям земеделски производител?
23.09.2020 | 14:42 |
1157 |
0
Що е то малък, среден и голям земеделски производител?

Що е то малък, среден и голям земеделски производител? Браншови организации настояват за ясни и точни определения, които да залегнат в Стратегическия план на страната ни, а впоследствие и в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) 2021-2027 г.

Преди да говорим за тавани за директни плащания, трябва да положим основите. Добри основи са определенията за действащ земеделски производител, както и кой е голям, малък и среден фермер. Това каза през 2018 г. за Агри.БГ Божидар Петков, председател на Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я).

Две години по-късно темата е отново актуална, а работата по дефинициите дори не е започнала. И тогава фермерите предложиха въвеждане на стандартен производствен обем (СПО). Като съответно на тази база да се определи кой какъв е и да се съставят дефинициите и границите за голям, среден и малък производител.

Преди седмица, по време на среща на 12 браншови асоциации, темата отново бе подхваната. И тогава производителите обясниха, че чрез въвеждането на СПО и дефиниране на понятията голям, среден и малък земеделец ще се постигне справедливост и балансираност в новата ОСП.

“Вече трети програмен период за нас е изключително важно да се дефинират понятията малко, средно и голямо стопанство, за да можем наистина да насочваме усилия към тях, увеличавайки тази тяхна доходност и устойчивост. Знаем какво се случва с обвързаната подкрепа например и какви промени се случиха в годините. За да избегнем тези наистина необосновани промени, трябва да дадем точни понятия на малко, средно и голямо стопанство“, обясни Янка Попова, съпредседател на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА).

Плащанията на декар в ЕС ще се сближават още

Откъде идва проблемът за даването на дефиниции и защо на този етап няма единно решение, което да залегне в Стратегическия план на страната?

На среща на браншовите организации с ресорното ведомство директорът на дирекция “Директни плащания” Снежана Благоева коментира темата:

“Дефиницията за малки, средни и големи стопанства е въпрос, който се разглежда от самото начало. Институтът по аграрна икономика в първия вариант на анализа даде такава дефиниция, но тя не срещна подкрепа и разбиране от всички сектори. 

Може би ще бъде по-рационално, ако на един по-следващ етап, когато започнем да работим върху интервенциите и стане ясно за какви точно цели ни трябва тази дефиниция, тогава да я определим по-адекватно така, че да бъде приложима не само за едни интервенции, а за целия Стратегически план.

Мисля, че тази тема трябва да продължи да бъде дискутирана, за да намерим работещо решение. Трябва да имаме предвид смесените стопанства. Там нещата стават сложни, ако стъпим на физически единици. Там оценката може да бъде само въз основа на икономическия размер чрез стандартна продукция”, обясни Благоева.

Към момента единствено Законът за малки и средни предприятия дава някаква яснота затова какво е микро-, малко или средно предприятие, а именно:

Категорията малки и средни предприятия включва предприятията, които имат:

1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 250 души, и

2. годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв.

От тях малки предприятия са тези, които имат:

1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и

2. годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв.

От тях микропредприятия са тези, които имат:

1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и

2. годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.

Преходната помощ за тютюн ще продължи до 2022 г.

Браншовиците са убедени, че освен ясни дефиниции трябва да се постави и таван на плащанията.

"Настояваме за диференциран бюджет по сектори, както и за диференцирана ставка по СЕПП по сектори. Обединихме се и около идеята за задължителни тавани по Първи и Втори стълб за всички схеми и мерки”, коментира Димитричка Търпанова, заместник-председател на Добруджанския овощарски съюз във Велико Търново пред Агри.БГ.

Целта отново е да се постигне баланс и справедливост. А ако това предложение не бъде одобрено, асоциациите имат и втора идея - плащането към стопаните в новата ОСП да бъде на база на стандартния производствен обем (СПО).

Според браншовиците само така ще се постигне компенсиране на приоритетните сектори за неравномерното разпределение на субсидиите в периода 2007-2020 г., както и за влошената конкурентоспособност при тях.

Следете темата и на cap4us.agri.bg.